PRESS THE BUZZER

октомври 9, 2012

30-километровата перспектива

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 19:50

Нека се позамислим за перспективата като концепция…

След това нека си представим и някакво разстояние. Да речем 30 километра. Колко са те? Във всекидневният ни живот изглеждат като едното нищо. От Стара Загора до Чирпан. 20 минути с автомобил. Час лежерно въртене на педалите, ако сме решили да загреем ставите с велосипеда. Общо взето един равнинен (освен ако не сте имали късмета да се родите в Хималаите или някой друг привлекателен планински масив), на моменти монотонен, хоризонтален пейзаж.  Нещо подобно на това:

(снимка: автора /харесвам си селския пейзаж/)

Сега, ще призная, че в няма нищо лошо в хоризонталните перспективи. Имаме толкова хубави ландшафтове. Но (!) за жалост като всяко нещо и те си имат лоша страна. Лишават вниманието ни от вертикалните перспективи. Ето как изглежда нищожното разстояние от 30 километра, не напред или назад, а нагоре:

    За разлика от хоризонталната перспектива, където        градчето в далечината ще ни изглежда близко, като изминем това разстояние нагоре – въпросното градче вече ще е просто петънце.

   Но има още нещо, с което хоризонталата ограбва съзнанието ни. Тя ни насажда граници. Тя ни насажда една фалшива представа, че сме нещо изключително голямо. Че едва ли не сме нещо отделено от света, планетата, Вселената.

  Обичам вертикалната перспектива. Харесва ми въздействието й върху съзнанието ми, върху начина ми на разсъждение относно нещата, живота ако щете.. Харесва ми това, че ми показва колко малки сме всъщност. Как не сме отделени. Как сме всички заедно в същия влак, наречен Земя. Как всички заедно летим с него по коловозите на едната Вселена,  в която сме, и която е в нас.

С едва ли не детинска надежда си представям годините, когато колективното съзнание на хората ще възприеме вертикалната перспектива и ще престане да слага граници.

Защото сме в един влак. И няма смисъл да се караме чий вагон е най-добрият, най-напредналият, най-богатият.
Не вагонът е важен в една железопътна система, а самият влак.

Бъззз!

Advertisements

август 27, 2011

Отвътре навън

„… Наред с това, ние можем да осъзнаем важността на състраданието чрез интелектуална аргументация. Ако помогна на даден човек и проявя загриженост, аз ще спечеля от това. Но ако навредя на останалите, ще навредя и на себе си. Често казвам, полу на шега, полу-сериозно, че ако сме наистина егоисти, то трябва да сме мъдри, а не глупави егоисти. Нашата интелигентност може да ни помогне да изясним позицията си по този въпрос. Ако я използваме правилно, можем да стигнем до прозрение как да осъществяваме личните си интереси като водим състрадателен начин на живот. Възможно е дори да се усъмним, че състраданието е дълбоко егоистично.

В този смисъл не мисля, че егоизмът е погрешен. Да обичаш някого е изключително важно. Ако не обичаме себе си, как бихме могли да обичаме другите? Когато става дума за състрадание, някои хора си мислят, че то означава пълно незачитане на личните интереси – жертване на тези интереси. Това не е вярно. Всъщност истинската любов трябва да бъде насочена първо към себе си…

     Далай Лама, из „Четерите благородни истини“

август 20, 2011

Крехките лица на идентичността*

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 17:46

„Понятието „личност“ включва представата, която имаме за нас самите. Идеята за нашата идентичност, за нашия статут в живота е дълбоко вкоренена в съзнанието ни и непрекъснато влияе на отношенията ни с другите. Когато един спор прерасне в свада, вече не толкова темата на спора ни дразни, колкото атаката към идентичността ни. И най-малката дума, която застрашава представата, която имаме за себе си, става непоносима, докато същото определение, използвано за друг човек и при други обстоятелства, не би ни засегнало. Когато имаме силна представа за себе си, ние непрекъснато се стремим да се уверим, че тя е припознавана и приемана. Няма нищо по-неприятно от това да я видим поставена под съмнение.

Но колко струва тази идентичност? Интересно е да си припомним, че „личност“ (на френски personnalite) идва от persona, което на латински означава „маска“. Маската, „през“ (per) която актьорът озвучава (sonat) ролята си. Докато актьорът знае, че носи маска, то ние често забравяме да разграничим ролята, която играем в обществото от истинската ни природа.“

* – откъс от „Пледоария за щастието“ на Матийо Рикар

юли 25, 2011

Щастието в един нещастен свят?

Ето ме. Тук съм. В този свят. На тази планета. Сега. И си задавам въпроси… Защо положението е такова? Защо се е стигнало до тук? Или това е просто положението в тази наша екзистенциална матрица. И не може да се промени? Но как, при условие, че с всеки изминал миг всичко се променя, нищо не остава същото като вчера. Не можеш да влезеш два пъти в една река, е казал Хераклит. Първо защото реката няма да е същата, второ и защото ти вече ще си по-различен човек от първия път.
И се питам, как всеки иска промяна, но малко дръзнат да я направят. Колко е трудно да направиш дори и най-малката промяна във всекидневието си, която може да има значение в световен мащаб. Обединението прави силата, нали? Сговорна дружина планина повдигала. Забравихме ли тези слова? Страх ли ни е от промяната? Защо, при условие, че единственото нещо, което не се променя е самата промяна… Абсурдно е.
Защо се е стигнало до това статукво – липса на морал, ценности, принципи? Защо липсва този детски ентусиазъм, тази енергия? Кой ни я изпива? Работата? Не. Правителството? Не. Проблемите? Не. Простият отговор е, че сами си я изпиваме. Като чаша студена чешмяна вода. Без лимон. Сами сме си причинили всички симптоми и основи за болно общество. Когато организмът е болен, раковите клетки се разпространяват изключително прогресивно. Така е и с психическите вируси – страх, безпокойство, депресия, които на своя ръка формират всеобщото нещастие и апатия. А истината е, че щастието всъщност е просто. По-просто и от детска игра. Единствено е нужен кураж да елиминираш гореизписаните симптоми и причини. Нужен е ентусиазъм. А той как се постига? С нови неща, с промени, с активност. Премахнете сивотата и монотонността от живота си. Вкарайте малко цвят, спрете телевизорите, отидете сред Природата, която ви е дарила с живота ви на първо място.
Прав е Ганди. Промяната и щастието идват отвътре. ТИ си господар на щастието си, никой друг. Светът има нужда от щастливи хора. Изследванията го доказват. Факт е, че веселият и ентусиазиран човек е в пъти повече продуктивен от антипода му. Бъди активен. Ланс Армстронг си е казвал, докато се е борел с рака – „Докато се движа, означава, че съм здрав.“
Трябват ни повече здрави и отговорни хора. Повече щастливи лица. Това е новата парадигма, към която трябва да се стремим! За по-приятно съществуване…

Бъззз!

юли 21, 2011

Защо статуквото е това което е

„…Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт – в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество. В свят, където всеки има кратък работен ден, достатъчно храна, живее в къща с баня и хладилник и притежава кола или дори самолет, най-очевидната и вероятно най-съществената проява на неравенство вече ще е изчезнала. Станало веднъж всеобщо, богатството не може да е отличителна черта. Без съмнение възможно е да си представим общество, в което богатството, в смисъл на лично притежание и луксозни вещи, ще бъде разпределено справедливо, докато властта ще остане в ръцете на малобройна, привилегирована каста. Но на практика такова общество не би могло да остане за дълго стабилно. Защото, ако всички еднакво се радват на свободно време и сигурност, преобладаващата маса човешки същества, които обикновено са ЗАТЪПЕЛИ от бедност, ще се образоват и ще се научат да МИСЛЯТ САМОСТОЯТЕЛНО; а веднъж постигнали това, те рано или късно ще разберат, че привилегированото малцинство няма никаква функция, и ще го ПОМЕТАТ. В края на краищата ЙЕРАРХИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ЕДИНСТВЕНО ВЪРХУ ОСНОВАТА НА БЕДНОСТТА И НЕВЕЖЕСТВОТО…“

– из „1984“ на Джордж Оруел

Сега пак си помислете дали политиците управляват де факто…

юли 20, 2011

Човешката природа

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 11:07
Tags:

„И така стигаме до едно невъзможно положение, в което трябва да проумеем по научно-перспективен начин каква е същността на човешката природа. Знаете ли, в известен смисъл същността на нашата природа е да не бъдем ограничавани от природата си. При нас се наблюдава повече социална променливост от който и да е друг вид. Повече системи отвярвания, повече видове семейна структура и начини на отглеждане на деца. Способността ни за такова разнообразие е изключителна. В едно общество, което е основано на съревнованието и наистина много често на безжалостното експлоатиране на едно човешко същество от друго, на облагодетелстване от проблемите на другитe и много често на създаването на такива проблеми с цел облагодетелстване, преобладаващата идеология често оправдава такова поведение, като се позовава на някаква основна и неизменима човешка природа. Така че митът в нашето общество е, че хората са съревнователни по природа, че са индивидуалистични и егоистични. В действителност реалността е точно обратната. Ние имаме определени човешки нужди. Единственият начин да говорите конкретно за човешка природа е да осъзнаете, че има определени човешки нужди. Хората имат естествена нужда от компания и от близък контакт, от любов, привързаност, признаване, да бъдат видени и приети такива, каквито са. Ако тези нужди са задоволени, ние се превръщаме в състрадателни и способни на сътрудничество хора, а също така и съпричастни към другите. Така че, oбратното, което често наблюдаваме в нашето общество, е всъщност изкривяване на човешката природа именно защото нуждите на толкова малко хора са задоволени. Значи наистина можете да говорите за човешка природа, но само що се отнася до основните човешки нужди, които са породени от инстинкти. Или – ако мога така да се изразя, определени човешки нужди водят до едни отличителни черти, ако са задоволени, и до други черти, ако не са задоволени. И така, когато осъзнаем факта, че човешкият организъм, който има големи способности за адаптация, позволявайки ни да оцелеем при най-различни условия, е строго програмиран да отговаря на определени изисквания на средата или на определени човешки нужди, започва да се оформя един социален императив. Също както телата ни се нуждаят от храна, човешкият мозък изисква позитивни стимули от средата през всичките си етапи на развитие, като същевременно трябва да бъде защитен от други, негативни форми на стимулиране. И ако нещата, които трябва, не се случат или ако нещата, които не трябва  вземат да се случат тава очевидно, че вратата може да се отвори не само за серия от психични и физически заболявания, но също и за множество пагубни форми на човешко поведение. И така, като изместим погледа си навън и вземем под внимание състоянието на нещата в света в момента, сме длъжни да зададем въпроса: Дали условията, които сме създали в съвременния свят, всъщност са добри за нашето здраве? Дали основата на обществено-икономическата ни система действа като положителна сила за човешкото и обществено развитие и прогрес? Или фундаменталната притегателна сила на нашето общество всъщност действа против основните еволюционни изисквания, необходими за създаването и поддръжката на нашето лично и обществено благосъстояние?“ – д-р Габор Мате (цитат от филма „Zeitgeist: Moving Forward“)

юли 16, 2011

Из толтекската мъдрост…

  • Дон Мигел Руис

„…

Представете си, че човешкият ум е като кожата ви. Ако докоснете здрава кожа, изживяването е стра­хотно. Кожата ви е направена за възприятия и усещане­то за допир е прекрасно. Сега си представете, че има­те рана и кожата е порязана и инфектирана. Ако докос­нете инфектираната кожа, ще ви заболи, така че вие се опитвате да я покриете и защитите. Докосването няма да е приятно, защото боли.

Сега си представете, че всички хора страдат от това кожно заболяване. Не могат да се докосват, защо­то боли. Всички имат рани по кожата си, затова инфекцията изглежда нормална, болката също се смята за нормална; вярваме, че така трябва да бъде.

Можете ли да си представите как щяхме да се дър­жим един към друг, ако всички хора по света страдаха от това кожно заболяване? Разбира се, едва ли дори бих­ме се прегръщали, защото би било твърде болезнено. Така че щеше да се наложи да спазваме голяма дистан­ция.

Човешкият ум е точно като описаното кожно забо­ляване. Всеки човек притежава емоционално тяло, цяло­то покрито с инфектирани рани. Всяка рана е инфектирана с емоционална отрова – отровата на всички емоции, които ни карат да страдаме – омраза, гняв, за­вист, тъга. Несправедливата постъпка отваря в ума рана и ние реагираме с емоционална отрова заради представите и убежденията ни за несправедливост и страх. Поради процеса на опитомяване умът е толкова наранен и преизпълнен с отрова, че всички описват на­ранения ум като нещо нормално. Това се смята за естествено, но мога да ви уверя, че не е така.“

30 дни

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 20:27
Tags: , ,

Наскоро попаднах на едно интересно видео в TED ( Technology Education and Design). Същевременно минавах и един повратен период от живота ми (явно…). Мисля, че тази концепция, представена от Мат Кътс, ще е в помощ на мнозинството хора, които са потънали в сивото ежедневие или имат нужда от тласък, за да излезнат от житейската дупка, в която, по стечение на съдбата/обстоятелствата, са попаднали.

Налични са и български субтитри (в полето Subtitles available in).

Видео – http://www.ted.com/talks/matt_cutts_try_something_new_for_30_days.html

юли 10, 2011

Дуализъм

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 23:34

Каква налудничава идея, че всички неща на този свят вървят по две. Всяко със своята противоположност.
– Всеки доктор Джекил със своя мистър Хайд.
– Винаги ли е така? – попитах Хорхе.
– Да, Демиан, винаги. Защото светът, в който живеем, е един огромен ин и ян – двете части на едно цяло, единствено и невидимо. Две половинки, които могат да се разграничат само за да бъдат разбрани, но не могат да съществуват поотделно. Виж…

Дебелия стана и отиде до гардероба. Отвори вратата му, започна да рови в безпорядъка вътре и извади едно фенерче. Натисна копчето му и понеже фенерчето не светваше, го удари два-три пъти, за да проработи. После загаси лампата в стаята и освети с фенерчето прозореца, който беше със спуснати щори.

– Виждаш ли лъча светлина? – попита ме той.
– Да, разбира се.
– Защо?
– Защото фенерчето свети – отвърнах аз колебливо без да знам накъде бие.
– Сега отвори щората.
Направих го.
– А сега? – запита, насочвайки лъча към прозореца, през който влизаше пряката обедна светлина.
– Какво сега? – отвърнах.
– Сега фенерчето свети ли, или не свети?
– Не знам.
– Как така? Не виждаш ли светлината?
– Не, сега не я виждам.
– А знаеш ли защо?
– Ами защото слънцето… – понечих да обясня.
– Не можеш да я видиш, защото за да доловиш светлината имаш нужда от тъмнина. Разбираш ли? Нещата съществуват само благодарение на противоположното. И това важи за светлината и мрака, за деня и нощта, за мъжкото и женското начало, за силата и слабостта…
Дебелия угаси фенерчето, захвърляйки го в гардероба, седна и продължи, изпадайки почти в екстаз:
– Така е във външния свят, но естествено – и във вътрешния. Как бихме могли да усетим най-силните си страни, ако не притежавахме и слабости? Как бихме могли да се учим, ако не беше невежеството ни? Как бихме могли да бъдем мъже и жени, ако нямаше жени и мъже? И освен това, как да бъдем сигурни, че се раждаме стопроцентови момченца или момиченца, щом всяка клетка в тялото ни носи петдесет процента информация за единия пол и петдесет процента информация за другия?
Носим в себе си по двойки, със съответните противоположности, всичките си качества, способности, добродетели и недостатъци. Искам да кажа, че никой от нас не е само добър, нито само интелигентен, нито само смел. Добротата, интелектът и смелостта ни съжителстват винаги с лошотията, с глупостта и със страна ни. Всички сме чували, че онези, които се мъчат да покажат, че са нещо повече, всъщност се чувстват доста по-нисши. И е вярно.
Абсолютно същото е и с останалите ни качества: когато една черта изпъкне над всички други, това не винаги е признак, че надделява у нас, защото много често този факт говори само за едно голямо усилие да се прикрие и да се избегне противоположната черта, да й се окаже съпротива и да се потисне.

– из „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай.

май 29, 2011

Здравият човек

Filed under: Uncategorized — hri100zov @ 16:44
Tags:

Душевно здравият човек е продуктивна и неотчуждена личност, това е човек, който се отнася към света любящо и който използва своя разум, за да схване действителността обективно; който се възприема като уникално индивидуално същество и същото време се усеща едно цяло със своя ближен; който не се подчинява на ирационалния авторитет и охотно приема рационалния авторитет на съвестта и разума; който е в процес на раждане през целия си живот и разглежда дарения му живот като най-скъп от шансовете, които има.

Нека също така си припомним, че тези цели на душевното здраве не са идеали, които трябва да бъдат натрапени на човека или които човек може да постигне само ако преодолее своята „природа“ и пожертва „вътрешния си егоизъм“. Напротив, стремежът към душевно здраве, щастие, хармония, любов, продуктивност е вътрешно присъщ на всяко човешко същество, което не е родено като душевен или морален идиот. Получавайки възможност, тези стремежи се утвърждават ненасилствено, както може да се види в безброй случаи. Необходимо е да има особено насилствено стечение на обстоятелствата, за да се преобърне и задуши този вътрешен стремеж към душевно здраве; и наистина през по-голямата част от познатата история използването на човек от човека е предизвиквало това преобръщане. Да вярваме, че това преобръщане е вътрешно присъщо на човека, е като хвърляме семена по пясъците на пустинята и да се оплакваме, че не поникват.

Ерих Фром

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.